Паметна плоча съхранява паметта за незнайни герои и двама славни калугеровци

23 Ноември 2020, Понеделник

Това, което аз съм научил от нашата родовата памет е, че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота, казва един от потомците

Автор: Илиян Кузманов

Неотдавна, на фасадата на кметството в Калугерово бе поставена паметна плоча с надпис: „За всички незнайни герои, отстоявали правдата, доброто и справедливостта. За тези, които обичаха своята Родина, и защитаваха слабите, бедните и нуждаещите се. За тези, които не отстъпиха и не се предадоха пред трудностите. И нека бай Кузман, синът на дядо Лулчо, ни накара да почним и да се гордеем със забравените ни деди”.

Ето разказът за родовата памет на един от потомците на славните калугеровци, на които е посветен този мемориален знак: 

Българската войска – доста по-малобройна и слабо въоражена, удържа победа срещу френско-италианско-руските войски в епичната битка, наречена майското сражение в Завоя на Черна. В най-продължителнителните и кръвопролитни сражения са вкарани 14 полка от 4 различни дивизии и в един от тях значима роля изиграва прадядо ми Кузман Мушев.

Той е син на първия кмет на село Калугерово, прапрадядо ми Лулчо. В краят на XIX век е трудно да се нарече и кмет, по-скоро нова България го е заварила като ръководител на старейшините на родното ми място. Дядо Лулчо е построил и първото класно училище в селото, спомага за библиотеката. Интересен исторически факт е, че подарява на местната църква изключително ценен екземпляр книга – Минеи.

Дядо Лулчо

Прадядо ми Кузман през 1906 г. завършва военна школа – връща се в Калугерово и се заема с търговия и земеделско производство. Произвежда на година по 50-60 тона вино, което продава на търговци от София. За времето си е бил много състоятелен и заможен човек.

През 1912 г., когато започва мобилизацията за Балканската война, лидерите са били малко за времето си, първо грамотни, след това с авторитет и прадядо ми повежда група от 30 човека от Калугерово на фронта. Служи в 27-ми Чепински пехотен полк, като по времето на знаменитата битка на Завоя на Черна на фронта в Македония, след като един по един си заминават офицерите, той става командир на войсковата си част.

Успява да изведе калугеровците от окопите, болестите и шрапнелите и да ги върне обратно в Калугерово дори и след тригодишен плен в Гърция. На 29 септември 1918 г., със Солунското примирие (между Царство България и Антантата) свършва войната. Но нашият полк остава заложник в Гърция, в лагер, администриран французи. Когато свършва пленичеството, французите им предлагат да станат наемници и да заминат за Африка, но те отказват.

През 1921 г. прадядо се завръща в родното Калугерово. Много от завърналите се войници го търсят постояно и след това, за да се справят с отпечатъците, останали им битките, с фразата: „Ние да видим бате Кузман“.

Дядо ми Илия Кузманов споделя съдба, подобна  на бащината си. Цял живот бе в редиците на правоохранителните органи, районен милиционер на цялата околия, който се ползваше с неимоверен авторитет и уважение. А след като му свърши службата към обществото, се зае със земеделие и дребна търговия.

Отглеждаше кози, овце, бе касапин, обработваше огромни масиви заедно с баба ми Цветана и, разбира се, произвеждаше едно от най-добрите вина, което идваха пак предимно ценители от столицата да купуват. А баба ми при всяка възможност продаваше това, което си бяха произвели, на новопостроената магистрала, на ханче „Калугерово”.

Това, което мога да кажа за тях, е че се радвам, че са ме възпитали в същия дух и цености и съм успял, когато мога и с каквото мога да им помагам, когато бях дете. Може би тогава съм се противял, защото от всички внуци, може би защото бях най-близо до тях, получих най-суровото възпитание, но от призмата на времето сега разбирам защо и единствено мога да им кажа „Благодаря“, сигурен съм че ще ме чуят!

Това, което аз съм научил от нашата родовата памет е, че трябва да служиш както на обществото, така и да имаш личната инициатива и воля да се справяш с това, което ти поднася живота. Личната инициатива е важна, за да знаеш как се изкарва всяка една стотинка преди да я изхарчиш.

А и дядо ми Илия, не мога да си спомня да ме е глезил някога. Напротив, спомням си когато бях в 7-8-ми клас и всичките ми връстници на село цяло лято ходеха по реката или гонеха топката, аз бях до баба ми и дядо ми. На картофите, на царевицата, а когато вече започвахме да берем плодовете – до баба ми на Калугеровското ханче, да си изкарам някой лев. Това те учи на морал и принципност.

Родовата памет ме е научила, че не е морално да командваш от горе, а трябва да си част от групата, да си с тях в окопите, да вземеш от своето и да направиш училище и библиотека, а не да събираш на хората последните стотинки или да ги пращаш сами в битка, а ти да си на хубаво и безопастно място някъде далече. Не е достойно да чакаме на други, това е поуката от Долерман и Завоят на Черна. Ние самите сме се сражавали и печелили битки, без чужда помощ, ние самите сме ковали едни от най- великите военни битки, влезли в историята.

Достойно е да можеш в трудни моменти, не само да можеш, но и да ти стиска да ги поведеш отпред, но и да ги изкараш от трудностите и да можеш да проявиш и благост не само смелост. А с това, което Бог (съдбата и късметът) те е надарил, да помогнеш на тези, които имат нужда.

Leave a Reply

en_USEnglish