Да се учиш от Учителя на Кисинджър

Редовните ни читатели познават добре Илиян Кузманов, той е човекът, който създаде култово кафене в Лондон, а след години и в Пазарджик.

Днес ще ви разкажем за нов детайл от изпъстрения му с пътувания живот. Малцина знаят, че Илиян Кузманов е бил обучаван от професор, който е един от съветниците на Кисинджър.

„В Канада съм учил в доста интересен университет, от основателя на YMCA, който е един от основоположниците на добрите отношения между Запада и Китай. А съм посещавал курсове и съм бил в добри отношения с един доста известен професор, Мартин Сингър, който се смята за един от допринеслите за отварянето на Китай към света. Бил е в екипа на Кисинджър, посещавал е многократно Китай, иницира академичния обмен, пръв приема китайски учени в Канада и изпраща канадски там…“ – разказва Илиян.

В университета „Конкордия“ в Монреал той се записва пред 2006 г., а го напуска през 2011 г.

„Междувременно бях изкарал един сертификат и към YMCA, и почти през цялото време работех в Спортният комплекс на Университета. Към края на следването си работих като личен асистент на един от кандидат- кметовете на Монреал, Жозе Мари Мастермонако, която бе от Либералната партия на сегашният премиер Трудо, а и племеница на най- влиятелната политическа фамилия в Квебек- Трамбле, тя работи в момента като Главен инспектор към Министерството на образованието. Мартин Сингър дълги години бе декан на катедра „Арт“ към университета (история, психология, социални науки), а след като завърших, стана ректор в Торонто, а вече навярно е в пенсия.“ – допълва Кузманов.

Животът го среща със Сингър, докато учи в профила „Икономика и история“, а е профилирал със сертификат „Финанси“.

„Мартин Сингър бе един от най- интересните ми преподаватели там, няколко курса „Китайска история“ съм взимал при него (профилът ми в Историята бе South East Asia and Russia) и определено той е една изключително важна съвременна личност, която е останала в миманса и задкулисието на може би едни от най- значимите съвремени трансформации и създаването на модерен Китай.“ – смята Илиян Кузманов.

„Спомям си една от първата ни срещи, достолепен човек в края на 60-те си и първият въпрос, който ни зададе – представете си, че сте на бизнес среща в Китай (по-късно научих, че той е бил в основата на повечето Западни корпорации, който отварят Китай към останалия свят, та в Конкордия по времето, когато аз учех, правеше своята докторантура един от основателите на Ейпъл, Стив Ворзняк), кой е човекът който взима решенията? Какво имаше общо историята и този, който взима решения, още повече в Китай? Та в моите представи историята бе една митологична наука, която имаше роля за изграждането на националната идеология и създаването на герои с които да се гордеем.

Мартин Сингър

В последствие разбрах, че историята може да бъде и наука, която да служи на държавата по друг начин, чисто технически и прагматично, предоставяйки важна и необременена информация, както на хората изучаващи с разбиране определени събития така и на бизнеса. Това е начинът много повече да допринесе за развитието на всички институции в държавата, а и най- вече на хората в тази държава. Защото, ние не искаме да живеем и бъдем възпитавани с преувеличения и алегории, а искаме граждани, които да са конкурентноспособни.

А и не живеем в далечното минало, в което историята е била използване за чисто мобилизационни нужди, пропаганда писана от по-силния, нужна при противопоставането на държава срещу държава, имайки нуждата на бойния дух на полетата осеяни с окопи и преграждения. В съвременият свят, една компания като Ейпъл, е в състояние да допринесе невероятно много, икономически и пацифистки. Това и бе първият урок, който научих за Китай, както и за науката История.“ – казва Илиян.

„Решенията в Китай обикновено ги взема невзрачен човек, някъде в ъгъла, много вероятно е той да помага на другите, да им носи папките, да записва нещо. Страно нали? Тези, който уж са важни според нашите представи не са, а е някого, на когото не обръщаме внимание, обръщат внимание на нас и взимат важните решения. Както и политиците в Западните държави, които пътуват без конвой, най-вероятно с колело, в градския транспорт и са сред хората, усещайки пулса на мястото и народа, на когото са избрани да служат, а не да властват. Ето такива бяха и уроците по история в Канада, странни в началото, но провокиращи да се замислиш, за еволюцията на обществата и това, къде искаме ние да бъдем. Спомням си също, че не ни караше да заучаваме дати и имена, казваше че затова имаме технологии, а целта бе да анализираме събития, придържайки се единствено към нашата обоснована преценка, която с удоволствие приемаше да противоречи на неговата. Защото излизайки от състоянието на война и митологията, която ще „даде сили на тези с оръжието в ръка“, идва друго време на меката сила, в която добруването се постига с прогрес и добросъседство към останалият свят, на взаимопомощ и взаимополезност във всяка сфера. Някога, много отдавна, разменната монета в действителност са били ресурсите и войните са се водили за контрол над тях, колкото повече мини толкова по добре. Но за радост, това е било фатално за много феодализирани, изостанали общества, та дори и за империи като Испанската, няколко стотин години назад дори откривайки и вземайки необятните златни запаси в Новият Свят, и златото на Южна Америка се е превърнало в проклятие с последвала инфлация. Това бе вторият урок, който научих от него, историята е за да ни показва грешките и да ни прави по-добри, а не да ни кара да я повтаряме завъртайки колелото отново и отново. “ – допълва Илиян.

Според него думата партньорство е изключително важна дума за съвременния свят, не подчинение и доминация, а партньорство.

„Знаете ли, китайското общество на първо място цени образованието. Още при формирането на империята, властващата каста там са били Конфуцианците или така наречените литерати – образовани хора. Имаме много грешни стереотипи за Китай, днес използваме изразни средства, които навярно са ни познати за социално инженерство, комунизъм и т.н., но това е заблуда и подценяване. В общи линии, способноста ни криворазбано да разбираме думата цивилизация. Те са изключително интелектуално и адаптивно общество, империя управляваща (подчертавам не владееща, разликата с управление е огромна) безброй народи и етноси, и управлявана хилядолетие и половина от образована класа хора, които са сменяли императори и династии, когато са престанали да бъдат функционални, нещо което дори Западът даже близо не е имал.

Ние за съжаление след падането на Римската империя имаме дълъг период от време, в който имаме владетели, които владеят чрез правото на силния. Това е и пробивът на Канада и в частност на Конкордия и Мартин Сингър, разбират същността без патосност, че Китай е място с главна роля на образованието с хилядолетия и им предоставят това, от което имат нужда в тежък момент на упадък- академичен двустранен обмен.

Канадски учени започват да оперират в Китай и да усъваршенстват образованието, спомогнало за модернизацията на всички нива на индустрията, довели до икономическото чудо което имаме в момента. Без адекватно образование сме обречени. А имайте впредвид, че Китайските училища са били навсякъде в Азия от столетия. При моите пътешествия, това са били едни от най- интересните места за посещение- Индонезия, Малайзия, Тайланд. Днес те отново се завръщат с модерни университети. Третият урок който научих от него, бе че историята е наука, а в науката на първо място е да бъдем обективни за да можем конструктивно да комуникираме с останалите около нас. “ – казва Илиян Кузманов.

„Историята е като психологията, тя ни дава разбиране за мястото и хората. Историята не е художествена литература, в която да си пишем приказки и да очакваме другите, да ни вярват, ако приказката е написана добре. Това не е място за теории на конспирацията, които в деиствителност продават добре, но това което покупателят получава е празнота в душата.

Историята е изключително полезна наука, позволяваща ни да вникнем в едно общество и да можем да осъществим ползотворни отношения. Погледнете днес един Ванкувър, та там е пълно с китайци с възможности, те са основни играчи на пазара на недвижими имоти. Канадските университети са пълни с китайски студенти, предлагащи им същото качество на образованието като САЩ, но на много по- приемлива цена и същевременно показвайки топло отношение към мястото, от което идват.

Ние тук сме свикнали да лепим етикети, когато боравим с художествени измислици ние сме герои, а другите не са и затова ги принизяваме. Но така пропускаме невероятни културни и икономически възможности, който съвременният свят ни предоставя. А и без уважение, никакъв диалог не е възможен. Международните отношения не търпят монолози на всезнайковци. Когато имаме митология и милитаризация на обществото ни, живеем в заблуди и илюзии непозволяващи ни обективно да предценим заобикалящия ни свят, обикновено за по лесно имаме врагове, по точно всички са ни врагове, а същевременно съществува едно министверство на Истината по Оруел, който преценява, какво да ни каже и в какво е нужно да вярваме. А понякога е дори за това, че гроздето е високо, винаги е кисело.

Тъжна картина в общи линии, делението започва от обществото ни, квартал срещу квартал, всеки със своята митология, село срещу град, регион срещу регион, провинцията срещу столицата, ние срещу другите, наши и ваши, червени и сини, ЦСКА и Левски. Това е причината за агресията към различното, постоянните обиди, които присъстват, в каквато и да е реторика тук, към опонента и липсата на толерантност, толкова необходима в науката, а и въобще за един продуктивен диалог.

Историята за съжаление, когато се митологизира е поле за надарени в измислицата Барони Мюнхаузеновци, които се ползват с временен успех в местната неука общност, но светът се върти и за тях няма място в него. Определено трябва да преболедуваме тази анти интелектуална характеристика, за да бъдем едно в действителност модерно общество. Би ми се искало и ние да имаме компании като Ейпъл, или пък защо ли не собствен Самсунг, които да покажат колко умни и способни сме. Но затова трябва и промяна в образованието, което да бъде отворено към международните такива, да става академичен обмен и обмен в науката. Четвъртият урок, който научих, е че едно общество за да се нарече цивилизация, му е необходим прогрес. Агресията, като основен стълб в обществото води единствено до разруха. 

„Ще използвам отново съпоставянето на историята като наука и митология, тези две основни течения. Китай се е придържал към науката, идеята е била за центъра около, който всички останали гравитират, кога по – близко, кога по – отдалечено. Ако е имало нужда от война, са били използвани част от гравитиращите или са привлечени нови, като по-далечните, да кажем монголци, който даже в един момент правят, династична, смяна за вече ненужен и нефункциониращ елит. Такова е и отношението на учителя към ученика, търси се талантът, дори и нерафиниран, без значение на произхода.

Ученикът не е войник, който трябва да мине всички нива на йерархията, и първата година да е новобранец, той има или няма талант, за да е полезен на обществото или може да бъде полезен по друг начин. Учителя е този който пише на белият лист, като същевремено усъвършенства писането си със всяка следваща написана дума.

За Мартин, един от най-важните китайски политици бе Дън Сяопин , който през 1979 г. поставя началото на политиката на Отворените врати, позволявайки на чужди компании да влязат в страната и да поставя началото на Китайското чудо, променяйки образа и завинаги. Даже и днес, колкото и странно да звучи, най-големият адвокат на глобализацията е Китай, опитвайки се да реализират проекта Пътя на коприната, свързвайки икономически цяла Азия. Най- важният урок по Китайска история, която научих от Мартин бе една натрапчива фраза на Дън Сяопин , повтаряше, че няма значение котката дали е бяла или черна, важно е да лови мишки.“ – допълва Илиян Кузманов.

Leave a Reply

en_USEnglish